Sebastian + Troy + Alexandra

Ще излъжа, ако кажа, че героят ни много добре беше премислил, каквото мислеше, че ще направи..Не беше. Ала нямаше нищо чудно в това. Нали знаете какво казваха за любовта? Сляпа беше. Сляп беше и Себастиън. Както за последствията, които неизбежно щяха да го достигнат, така и за травмите (евентуалните), които щеше да нанесе на своя съперник. Защото Трой не беше нищо повече от една пречка, от която Себастиън искаше да се отърве. Просто смяташе, че този мъж (Трой) не заслужаваше Ейми, пък Ейми заслужаваше повече, пък Себастиън под повече във всеки случай визираше само и единствено себе си, разбира се. Просто тази жена беше станала голяма част от мислите на героя ни. Тя може би не му даваше достатъчно поводи, за да я възприема като своя, но фактът, че достатъчно често беше в завивките му, за Себастиън просто беше достатъчно. Беше ясно, че в един момент това нямаше да му е достатъчно.

Затова и сега щеше да направи това, което може би не трябваше, но за мъжът беше правилно. Нямаше да действа като човек, а като животно, което щеше да се бие за женската, която искаше да впечатли. Но дали това щеше да впечатли Ейми? Не беше ясно, сигурно щеше да стане.

Себастиън просто стоеше отстрани, беше се скрил между хората и само причакваше моментът, в който щеше да хване Трой сам. По - далеч от другите хора, където щеше да има възможността да извърши, което беше решил.

Е, чака доста, но чакането щеше да си заслужава, един път, след като натикаше този някъде, далеч от Ейми. За какво й беше този мъж, Себастиън не знаеше, но сега щеше да й покаже, че по - добре без него можеше.

Следеше непрекъснато Трой до момента, в който успя да го хване точно в ситуацията, в която му се искаше. Да бъде сам, да няма никакви хора и просто да действа. Ала дали щеше да му е толкова лесно? Не беше предвидил. Дори действията му не бяха достатъчно преценени. Себастиън дори нямаше изграден план в главата си. Е, знаеше какво щеше да прави и какво искаше да постигне, но във всеки случай начинът не му беше ясен.

Затова и пресече пътя на мъжа, знаеше откъде да мине, точно през коя уличка (като се обърка сто пъти, просто му се наложи да се оправя в Тергос), за да застане лице в лице със съперника си. Нито му каза нещо, нито пък смяташе да си бъбри с този. Себастиън просто трябваше да го сбие и да го завлече, където беше решил и като преценеше, щеше да го освободи. Или нямаше? Най - добре, ако го убиеше.

Но сега беше решил, че искаше да се наслади на това как размазва физиономията на този Трой. Някой си. Никой. Ръката му изобщо не се отплесна върху лицето на мъжа, а направо юмрукът на Себастиън се заби в лицето на Трой, а след това се приближи към него и коляното на Себастиън се заби здраво в корема на мъжа преди да се беше съвзел от шока, който му беше докарал русокосия.