Aimee&Morgan

Двамата бяхме почти еднакви, толкова различни, но все пак еднакви. Той беше всичкото, което аз не бях. Както аз не бях всичко, което той не беше. Обичахме се, както бе редно, защото бяхме само двамата. Поне за кратко.
Не искахме да имаме нищо общо с никого, аз избрах пътя си, за да съм до него, а него прогониха. Или не бе точно така. Той сам предизвика това си прогонване. А аз сама се отказах от още преди онзи ритуал.
Не бях сигурна дали исках да минавам през него. Помня отвращението му, когато той самия бе минал през това. Брат ми не го искаше, но дойде неговото време. А когато целия ни свят се обърна с краката нагоре. Не можах да повярвам в началото, че той бе способен на това, а аз просто нямах избор и го последвах по пътя му. Обичах брат си, просто защото имах само него.
Това бе тогава. Сега бе различно, както вече казахме нито един от двама ни не искаше да бъде част от каквото и да е било, за това бяхме тръгнали по този път и май връщане назад нямаше. Но не искахме  и да има. Това ни се харесваше. Този живот ни харесваше и на мен и на него.
Докато в живота ни не влезна той. Беше всичко, което някога бях искала за себе си, до себе си . Приемайте го както искате, но аз и той бяхме по - близки от всякога. В началото си мислих, че Трой никога нямаше да разкрие каквото и да е било за себе си, бе прекалено мълчалив, за разлика от мен. Но след това- промени се. Разкри се пред мен, разкри се пред брат ми също. Ала аз не подозирах това което се случваше. Бяхме тримата заедно прекалено често. За да го видя.
Никога не бях пожелавал това, което имаше сестра ми, но сега бе различно. Исках него, исках това, което бе нейно и някак си не се притеснявах от това. Винаги си взимах това, което пожелаех, но сега бе различно той принадлежеше на нея. А аз бях по често трето колело от колкото можех да си представя. И все пак приемах всяка малка надежда, която ми подадеше Трой. Не я отказвах, макар и тайно, макар и малко бях като пристрастен към него и на мен ми бе достатъчно това, което получавах стига да го имах, както тя го имаше. И дори не се замислях какво можеха да бъдат последиците за всички ни, ако сестра ми някога се досетеше какво се случваше зад гърбът й.