Sherold of Meryda

Камъни: Петалит, Азурит

Шеролд се ражда в семейство на слънцебегачи. Съответно, какво мислите се очаква от новороденото, после от младото момче? Очакваше се единствено едно - да последва стъпките на родителите си. Естествено. Че какво друго?

Е, обаче момчето не мислеше така. Ала не, не защото не искаше да бъде слънцебегач! Напротив ... така му харесваше! Така му харесваше всичко, което се случваше около него, но ... имаше едно голямо НО ... но просто Шеролд беше смотан! Да, да ... искаше някакви неща да постигне, но докъде го докарваше?

Още от самото начало не се чувстваше себе си. Сред всичките тези от неговия вид. Беше на 12, когато престъпи прага на Цитаделата. Искаше, така искаше да бъде като другите. Ала ... всички бяха толкова по - добри от него.

Дори не стигна до първия ритуал, когато просто не издържа. Като малък, все му повтаряха някакви неща, внушаваха му някакви работи и го убеждаваха, че това беше най - доброто решение ... но мина време и той просто осъзна, че това не му харесваше. Никога не бе му било харесвало. Просто му казваха, внушаваха, че това беше най - правилното. Че трябваше да иде в Цитаделата, да развие дарбата си ... но, мамка му! не! стига!

Разбира се, това беше позор! Мислите ли, че родителите му искаха да го виждат след това? Беше на 14, когато затвориха дома си и душите си за него. И оттогава просто не знаеше какво да прави с живота си. Все се опитваше някакви неща, но просто беше недодялан! В нищо не го биваше. Затова и отвсякъде го гонеха. Не го искаха просто. И все пак не спираше. Продължаваше да живее скапания си живот, който за нищо не ставаше ... е, добре! Смотаните хора не го искаха ... но имаше ли нещо чудно в това? Не ... толкова години бяха минали и накрая нищо?

Може би просто не беше пригоден за живота ... може би трябваше да го погуби?