Seleste

Да се омъжиш и да изоставиш дома си не винаги бе лесна задача,не всеки би приел с охота да се венчае по сметка не по любов.Наложи се на младата Селесте да направи тази крачка в живота си,да приеме че щеше да сключи брак с доста по-възрастен мъж от нея.Знаеше го и бе напълно съгласна с това решеше,защо ли?Би си помислил всеки,особено като става дума за голяма разлика в годините на бъдещите съпрузи.Нормален въпрос,който би си задал всеки,но не и тя.Тя виждаше възможност.Възможност да стане владетел на собствена територия,да стане васалий.Нещо което тя искаше от много години насам,бореше се да го постигне и ето че късмета й най-сетне се усмихна.Труда,който бе положила за да бъде забелязана от някой човек от тази прослойка се бе отплатил.Давайки й шанс да стане една от тях,да има властта и парите,които тя толкова жадуваше.

Получи ги,получи всичко което искаше,че даже и отгоре.Скоро след брака си с Алексей-съпругът й,тя трябваше да напусне дома си,земите на Вереш,които бяха неин дом в продължение на толкова много години.Надяваше се да вземе някой това кралство,но за съжаление трябваше да е от друго.Но пак бе доволна,защото веднъж докопаше ли се до властта и парите,после лесно можеше да превземе нова територия.И щеше,въпрос на време бе болните й амбиции за власт да се събудят и да заграби колкото можеше повече територии,повече власт,повече пари.Искаше всичко,а бедният й мъж само й пречеше.Беше добър и частен мъж,който поддържаше града с мир и любов.Нещо което тя не навиждаше,но се преструваше така умело,че всички й вярваха.Дори я слушаха,заклевайки й се във вечна вярност.Само това и чакаше за да задейства пъкленият си пран.Да се отърве от съпруга си,който вече бе изпълнил предназначението си.

Няколко месеца,след даването й на пълни права над града и всичко което притежаваше някога съпругът й.Той внезапно бива нападнат на път за съседните земи,за съжаление не оцелява,оставяйки Селест вдовица.Правейки я новият владетел на града,съвпадение?!Не всички смятаха така,но никой не можеше да каже нищо без езикът му да бъде отрязан или главата му да отиде на дръвника.Все пак по своя воля хората се бяха врекли във вярност на нея,давайки й правото да ги управлява.Е сега щеше да го стори,с желязната си ръка.Правейки с града  и властта си каквото тя преценеше за добре и всеки дръзнал да оспори думата й щеше да бъде наказан.