Caia

Caia
ex dragon trainer | current rebel /runaway
30
fc. Crystal Reedc



Преди 2 години
Беше ден, по-мрачен от очакваното. Небето беше облечено в премяна от сребристи облаци, а въздухът беше гъст и горещ. Всичко това на куп предвещаваше буря. Кая погледна към небосвода и реши, че може да поостанат още половин час, за да завърши тренировката си. Момичето на гърба на дракона беше дете, едва на дванайсет, но родителите й бяха платили на Кая солидна сума, за да я научи да управлява семейният любимец. Треньорката моментално хареса животното, което изглеждаше с благ нрав - един от малкото възпитани дракони, които бе виждала в ръце на богаташи. Тя хвърли към него парче месо и вратът на звяра се изви като стрела, за да го грабне. Младата му стопанка изкрещя. Звукът на тракащите челюсти наистина беше стряскащ.
- Ще летиш ли днес? - попита Кая, но въпросът й не бе насочен към момичето. Драконът наведе глава в отговор.
Всичко стана много бързо, поне за треньорката, която гледаше как драконът се рееше ниско, а момичето, качено на гърба му пищеше от задоволство и страх. Тогава светкавица разпори небето. Последва оглушителният гръм. Драконът се сепна и се впусна стремглаво надолу. Стопанката му не успя да удържи юздите и малкото й телце първо се преобърна, направи салто и полетя към земята. Ударът, с който плътта й срещна земята още населяваше кошмарите на Кая. Един глух тътен. Едничък. Тя се спусна към момичето, ала вече беше късно.

*

Кая не смееше да се завърне в родните си места: никой не я чакаше там, малкото имущество, което имаше беше плячкосано и разрушено, а родителите й отдавна бяха станали пепел. Керванът, с който се движеше й искаше по 2 жълтици на месец, но дори той не можеше да изпревари злите прокоби по нейн адрес. Последно, в града, който бяха напуснали преди 4 дни, бе разбрала, че семейството на починалото момиче бе обявило 1000 златни монети награда за главата й. Планираше скоро да изостави тази група номади и да се присъедини към друга или просто да продължи сама, но проблемът бе, че не знаеше къде отива. Мълвата по нейн адрес сигурно беше стигнала и до съседното кралство,а до границата имаше месец път. Монетите й също бяха на привършване.
С настъпването на новият месец, таксата за креван изневиделица бе станала 5 златни пари, а тя разполагаше с по-малко от стотина за неопределен период от време. Треньорката прецени шансовете си и избра да продължи до границата на Верес и да пробва късмета си там.