Paint my spirit gold.

Lorena Pascal

/ Fc: Lucy Boynton / Years: 19 / Sunrunner / Has 3 rings

Невидима.
Слънцето проникваше през костите и плътта й, прекрачваше мембраните на клетките й, промъкваше се през надупчената й детска душа, карайки пясъка около нея да блести. Дори горящата на небето топка отказваше да отчете съществуването й, лишавайки я от сянка. Лорена бе невзрачно, кльощаво дете със спластена руса коса, която прикриваше малкото й мръсно лице. Децата отказваха да играят с нея, причината за което тя не знаеше. Възрастните не харесваха когато се навърта около тях, задавайки своите безкрайни въпроси. Паскал търсеше отговори за вселената, за да открие какво е нейното място в нея, ала никой не смяташе, че времето му е достатъчно евтино, за да го отдели за една прашинка, завъртяла полите си около щанда за банани.
"Разкарай се от тук!"
Когато погледнеха морско сините й ириси те виждаха неприятности, взираха се в предубежденията си, пазеха стоката, защото навярно малката беше крадла. И въпреки, че тя задаваше безброи въпроси, нея никой не я попита защо краде. Никой не я попита дали има дом, гладна ли е или жадна? Има ли кой да я прибере щом слънцето се скрие зад хоризонта и горещата пустиня се превърне в леден Ад? Те не се интересуваха, за това и не питаха "Защо?"
Ала сред всичките въпроси, които ежедневно задаваше, тя така и не попита най-големия. Този, който засядаше като каменна буца в гърлото й и очите й започваха да парят сякаш са намазани с евкалиптово масло.
Защо майка й я беше изоставила?
Щяха да минат дълги години преди да посмее да попита и още толкова докато открие отговора, заровен под купищата неразгадани тайни.
Ала животът й подаваше трохи, които Лорена следваше като послушна Гретел.
Една такава троха й бе хвърлена на 12 й рожден ден, когато се прояви дарбата й на слънцебегач. Тогава Слънцето я почете и хвърли сянка зад гърба й,докато тя се наслаждаваше на лъчите му. Тогава тя сякаш започна да съществува отново, веднага след като се измъкна от похитителите си и изкрещя мислено толкова силно помощ, че бе чута.
Никога нямаше да забрави първия ден в Цитаделата, първата нощ, в която валя дъжд, нещо невиждано за Тириа. След време сама започваше да се пита дали наистина небето е плакало или нещо в нея я е накарало да си го представи толкова силно, че да го приеме за истина. Много неща си представяше прекалено силно, убеждавайки себе си, че съществуват. Силното й въображение правеше умът й също толкова силен и способен. За Лорена Цитаделата бе спасение. Маслинова клонка насред безкрайния океан, донесена от бял гълъб. И през следващите години тя щеше да покаже благодарността си. Прекарваше дни и нощи обучавайки се да бъде добър слънцебегач и криеше недостатъците си под искряща усмивка. Сдържаше лудостта си, прибираше в кутийки въпросите и не ги пускаше на свобода, защото щяха да й навлекат неприятности. Ала дори когато се стараеше да е перфектна, Лор привличаше проблемите като огромен магнит. Сама не знаеше как успява да забърка толкова оплетени ситуации. Сякаш някой бе решил, че плюс дарбата й да бъде слънцебегач щеше да я надари и с проблематичност. В нея имаше живец, малка игрива светлинка, която заслепяваше всеки дръзнал да я зърне, пленяваше го с лудостта си и той се хващаше на въдицата за някое глупаво приключение, което завършваше с наказания и съжаления и така до следващия път, в който светлинката реши, че й се играе. Лорена обичаше живота и искаше да опита всичко от него, да гребе с пълни шепи като дивачка, защото въпросите се криеха в отговора и тя не можеше да избяга от тях.

Бих искала да попитам възможно ли е Паскал да е прякор? Тъй като идеята ми бе да се асоциира с тази личност, но реално не съм сигурна, че може да се каже, че Паскал изобщо е съществувал в света, в който се развива сюжета на форума?
Извинявайте в случай, че въпроса ми е малко глупав.